Навременна терапевтична намеса при изнасилване

Предупреждение за съдържанието: изнасилване

При сексуално насилие, пострадалите се нуждаят от навременна психотерапевтична помощ. EMDR терапията, чрез прилагането на специфични протоколи, създадени изключително за целта, редуцира негативните ефекти водейки до освобождаване от травмата. Наблюдава се особена висока ефективност на терапията при работа с EMDR от 24 до 78 часа след сексуалното посегателство.

През 2012 г. екип терапевти от Франция (Tarquinio и колеги) публикуват доклад, в който се съобщава само за една единствена терапевтична сесия с жертви на изнасилване, проведена в рамките на 24 до 78 часа след събитието.  Те използват няколко EMDR протокола за навременна помощ, като например RTEP (Recent Traumatic Episode Protocol) на Shapiro (2009). След 4 седмици и 6 месеца се измерва ефектът на тази психологична подкрепа върху посттравматичната симптоматика и психологическия дистрес, а също и върху някои показатели за сексуалността на жертвите в сравнение с предишната им сексуалност. Наблюденията показват, че дори и след една сесия се наблюдава интересно намаляване на различните показатели, които остават стабилни съответно 4 седмици и 6 месеца след сесията; а интересът, който жертвите проявяват към своята сексуалност, се увеличава. Приемайки, че този вид спешна интервенция не е пълен заместител на задълбочената психотерапия, определено нейният принос в контекста на незабавната интервенция предлагат перспективи за лечението на жертвите на сексуална агресия.

Сексуалната агресия се определя като "всички сексуални посегателства, извършени с насилие“, а изнасилването като "акт на сексуално проникване в друго лице с насилие, принуда, заплаха или изненада". В този случай като изнасилване може да се квалифицира и оралното проникване. Симптоматиката на жертвите, които за първи път стават жертви на изнасилване най-често се изразява в посттравматичен стрес.

Състоянието на остър стрес може да се определи като кратка и ранна форма на посттравматично стресово разстройство, дори ако някои прояви са по-специфични (особено поради дисоциативния им характер). Класическите симптоми на перитравматичната (по време и след) дисоциация са:

-          неспособност да се разбере ситуацията;

-          летаргия;

-          ступор;

-          липса на емоционална активност;

-          деперсонализация;

-          дереализация;

-          усещане за откъснатост на съзнанието от тялото;

-          автоматично двигателно поведение (ходене, лутане, бягство и т.н.) или дори възбуда.

Симптомите могат да възникнат веднага или след известно време, когато цялата опасност е отминала, но има моменти в ежедневието, които напомнят за инцидента. Тези остри състояния на тревожни реакции обикновено изчезват спонтанно за няколко часа или няколко дни (Briole и др., 1994 г.). В контекста на изнасилването се наблюдават и множество сексуални проблеми: намаляване на либидото, сексуално въздържание, вагинизъм. Пълното сексуално въздържание, близко до фобийно поведение, се наблюдава при повече от 25 % от случаите. Изнасилването има силни негативни последици в афективното функциониране (афект - емоционално състояние на силна възбуда, при което човек не може да контролира постъпките си), особено под формата на намаляване на сексуалното удовлетворение, а през първите месеци се наблюдават също намаляване на честотата на сексуалните контакти и често въздържание. Това се проблемите при почти половината от жертвите в 1-та година след агресията и могат да се проявят с аноргазмия, вагинизъм и сексуално отвращение. Много често тези последици имат отрицателно въздействие върху живота не само на пострадалата личност, но и върху живота на двойката.

При сексуална агресия се прилагат двата типа интервенци:

-          превантивни методи – възможно най-рано, които обикновено се прилагат веднага, с цел предотвратяване на проявата на травмата;

и

-          терапевтични методи, чиято цел е лечение на самата травма.

EMDR терапията може да бъде добър психотерапевтичен отговор за работа с последиците от изнасилването. Класическият протокол на EMDR се състои от осем фази, които се фокусират върху асимилирането и интегрирането на различните аспекти на травматичното преживяване на соматично, сетивно, когнитивно, поведенческо и емоционално ниво (Shapiro, 2002; Van der Kolk, 2002). Ако спомените от травматичния момент са оставени без лечение и се съхраняват по дисфункционален начин, е напълно очаквано да предизвикат различни симптоми и психологически проблеми като посттравматично стресово разстройство, тревожност и депресивни състояния. Колкото по-рано след събитието се работи психотерапевтично, толкова по-бързо и ефективно може да се намали травматичното съдържание и по този начин да се мобилизира способността на жертвите да се адаптират, а също и да се избегне настъпването на хронични проблеми. Многобройни проучвания изтъкват предимствата на по-превантивни подходи, като например метод за ранна интервенция с използване на спешни протоколи (в рамките на първите няколко часа) или протоколи, отнасящи се до скорошни събития (2 дни до 3 месеца след инцидента). Целта на спешните интервенции е да се постигне бърз терапевтичен резултат: обезвреждане на травмата и връщане на психологическия комфорт.  EMDR R-TEP (Recent-Traumatic Episode Protocol) е подробен,  фокусиран върху текущи травми протокол за преработка на травмени преживявания и обикновено изисква 2-4 сесии, които е възможно да се провеждат в последователни дни. R-TEP използва мъдростта на Стандартния протокол за EMDR и го прилага в адаптирана за последните събития форма, за да осигури цялостен подход към ранната интервенция с EMDR терапия.  

Клиничният опит показва, че EMDR може да бъде полезен за облекчаване на прекомерния стрес и усложненията през седмиците и месеците след критичните събития.

Кредит за изображението: @s.himera