Различия по пол и възраст в проявата на агресивно поведение при децата
Материалът е продукт на дългото ни приятелство с Център за комплексно обслужване на деца с увреждания и хронични заболявания “Св. Стилиан”.
Когато разглеждаме проявите на агресия и неконтролиран гняв в детска възраст, в центъра трябва да поставяме детето с неговите индивидуални особености. Винаги е добре да се питаме: „дали наистина успях да разбера нуждите на детето?“, преди да направим заключението: „всичко опитах, но той/тя е доста агресивно дете – няма оправяне!“
Какво е агресията?
Нека направим един статистически опит да разберем проявите на агресия спрямо възраст и пол при децата. В първите години от живота на детето агресивността се проявява най-вече в импулсивни постъпки – пристъпи на упорство, които не се поддават на външно влияние и намеса. На преден план изпъкват конфликтите с връстниците: караница, бутане, удряне и т.н. Оказва се, че повечето детски агресивни действия са инструментални и се съсредоточават около заобикалящите децата предмети. Те си отнемат едно от друго различни неща, например: играчки и макар да ги излагат в играта си на чуждото любопитството, ревностно ги защитават от посегателството на останалите и тяхното желание да притежават тези играчки пък дори и за малко. С нарастването на възрастта агресията се трансформира във враждебно поведение, адресирано към конкретна личност, както остава и насочеността към някакъв обект от обкръжението.
Тормозът между децата започва от детската градина и това става възможно при наличието, както на агресивни, така и на пасивни деца в групата, комбинирано с игнориране на проблема от страна на учителите. Това подценяване от страна на възрастния необходимостта от намеса много скоро допринася за развитието на някаква форма на агресия между децата и се превръща в хроничен модел на поведение. Децата, разбира се, носят своите индивидуални характеристики, които повишават уязвимостта им към превръщане в жертва или обект на нездрав интерес от страна на друго дете, което се отстоява за чужда сметка. При по-пасивните деца, които и по-лесно биха станали обект на агресия, това са липса на увереност в себе си, неспособност за казване на „не“, склонност към отдръпване от останалите и затваряне в себе си. Тези форми на поведение ги превръщат в лесна мишена за агресорите и ги лишават от приятелството и защитата на останалите деца в групата или класа.
В детската градина склонните към агресивност деца стават по-сдържани, когато се сблъскат със силна ответна агресия. Децата с по-ниска степен на агресивност започват да се държат агресивно тогава, когато разберат, че бързата ответна реакция може да ги предпази от бъдещи нападения. Този, който се научи да отвръща на нападението със същото веднага, не само че осигурява спокойствието си за момента, но и за бъдеще предопределя по-малка степен и вероятност за възникване на агресивност, насочена към него самия. Всъщност твърди се, че около 80 % от всички актове на агресия в тази възраст водят до успех. Следователно, може да се направи изводът, че децата своевременно трябва да бъдат обучавани по какъв начин да избягват да бъдат обект на агресия.
Агресивността е израз и на стремеж на личността да изглежда силна пред другите, да си "извоюва" авторитет, да чувства "признаването" от другите. Това поведение в действителност е прикриване на страха. Агресивната личност е с висока степен на тревожност, защото чувства противоречието между това, което изглежда и това, което е в действителност. Тя компенсира тревожността с още по-висока степен на агресивност, като най-често се стига до така наречената "ескалираща агресивност". Агресивността същевременно е и форма за предпазване от страха, от усещаната опасност. Агресивният човек е същият притеснителен човек, който е пропуснал много в живота и търси компенсации. Той компенсира страха и бягството със сила, нападение и атака.
И така, едни автори свързват агресивността с вътрешна напрегнатост и тревожност, други с вроден импулс към разрушение, трети я свързват с личностен стремеж към превъзходство, а четвърти смятат, че тя произлиза от фрустрацията, което преживяват децата и реагират на нея.
Децата-агресори са една по-различна група деца, които в най-висока степен са изложени на риск. Тяхната физическа агресивност се съчетава със слаб емоционален и поведенчески самоконтрол. Връстниците им ги възприемат като непредсказуеми, всяващи смут и хаос в обкръжението си, не особено кооперативни и дружелюбни деца. Това по естествен начин води до оттегляне на подкрепата и съчувствието от тях в ситуация на тормоз. Изследванията показват съществена разлика между децата, които са агресивни и насилниците, която е свързана със способността им да овладяват своята агресия. Агресивните деца не могат да контролират физическа си агресия и не разбират добре социалните норми, докато насилниците имат добре развити социални умения и разбиране на социалните норми: те могат да преценят кога е подходящо да нарушат нормите и кога не е. мотивите за агресивното поведение при насилниците и агресивните деца са различни, но понякога е трудно да бъдат разграничени на пръв поглед.
В опит за сравнение по пол и възраст
Според екипа на Росарио Ортега се наблюдава тенденция с повишаване на възрастта да се отчитат по-ниски равнища на преживяван тормоз и по-малко случаи на злонамерени и редовни агресивни действия от страна на други деца. Трябва да се вземе предвид обаче, че по-големите деца са по-малко склонни да съобщат, че са жертва на агресия и насилие.
Особености и различия по пол и възраст:
В ролята си на мъчители момчетата по-често употребяват физическа агресия, а момичетата – вербална.
Момчетата също така по-често са обект на физически тормоз, а момичетата – на индиректен тормоз и по-често получават помощ от околните.
Момичетата и момчетата получават сравнително еднакво количество отправени форми на вербален тормоз.
Като цяло момчетата почти два пъти по-често се явяват в ролята на мъчители в сравнение с момичетата.
Обектите на тормоз в училище от страна на връстниците са в еднаква степен момичета и момчета.
Противно на очакванията, индиректната агресия се използва еднакво често от двата пола.
Характерно за агресорите е, че с повишаване на възрастта се увеличава вербалната агресия, а физическата агресия намалява след 11 – 13 годишна възраст.
При момичетата след 6 клас се увеличава предпочитанието към индиректна агресия.
В пубертета се откроява както засилен интерес към другия пол, така и повишена конфликтност между двата пола.
Говорейки за така популярния термин „Превенция на агресията“ и насилието в училище
Независимо от възрастовите характеристики на проявите на агресия и насилие, съществен елемент на превенцията е ранното начало, т.е. дейностите по ограничаване на поведенческите нарушения в училище да започнат още от първите класове, в начална училищна възраст. Oчакван резултат от превантивните действия е намаляване на броя на бъдещите проблеми още преди те да са се появили, ограничаване на факторите, които ги предизвикват и подобряване на общата атмосфера в училището за мирно съжителство както между връстници, така и между деца и възрастни.
В работата по превенция на агресията и насилието в началните и основните класове в училище е препоръчително да се вземе предвид следното:
Промените в агресивното поведение се осъществяват по-трудно и представляват по-голямо предизвикателство в 5 – 7 клас, отколкото в 1 – 4 клас.
Важни фактори за постигане на успех и в двете образователни степени са успешното лидерство на учителя, посветеността на борбата с насилието и позитивният училищен климат.
В прогимназиалната степен е важно учениците да бъдат включени в дейностите срещу насилието чрез запознаване и подкрепа на политиката срещу тормоза или други форми на подкрепа между връстници.
В юношеството високият статус в групата е от ключово значение. Подходите за подкрепа от връстници биха имали положителен резултат, ако в тях се включат ученици с висок статус в класовете.
Поради относителното намаляване на влиянието на учителите в 5 клас е добре да се разработват модели за взаимопомощ и подкрепа между връстници, като се включват достатъчно момчета с висок статус в ученическите групи. В юношеската възраст нараства ролята на самоувереността и високият статус сред съучениците.
Литература:
Proactive and reactive aggressive behavior in bullying: The role of values, Rosario Ortega-Ruiz
https://theconversation.com/profiles/rosario-ortega-ruiz-741113/articles
http://www.vista-europe.org/downloads/Bulgarian/A1f.pdf
