Модел на адаптивна обработка на информацията AIP,с който основно работим в EMDR терапия

Мозъкът съхранява това, което ни се е случило през деня, а нощем, по време на сън го преработва. Това се случва във фаза Бързи Очни Движения (Rapid Eye Movement REM), така нареченият дълбок сън, в който всъщност сме потопени в сънищата ни. През деня ни се случват различни неща, понякога ситуацията, в която сме попаднали може да е много критична за нас, думите, които сме чули да са крайно обидни и неприятни и това преживяване да надскача границите на естествените ни психични сили за преработка.

Например аз и вие може да сме попаднали в една и съща автомобилна катастрофа и аз да я запазя като травма, а вие - не.

В зависимост от начина, по който го преживяваме, и от миналия ни опит мозъкът избира дали да го съхрани като травма, или не, и ако го съхрани като травма, то тази информация (това преживяване) остава складирано и непреработено. Всички мисли, образи, вярвания за нас в този момент, емоции и телесни усещания за събитието не са прибрани (обработени) по правилния начин.  Това от своя страна ни затруднява, когато се появят някакви дразнители неочаквано в настоящето (напр. видим новини за автомобилна катастрофа, чуем звука от свирещи спирачки на улицата и т.н.)  Често реакцията ни е емоционална без да има реална причина, може да бъде паник атака, може да бъде неприятна натраплива мисъл и т.н.

Тъй като споменът е заседнал и не е обработен правилно, той ни кара да реагираме на нещата в настоящето така, както бихме реагирали в онзи момент, когато се е случило неприятното събитие. Точно заради това имаме странни реакции, които не можем да си обясним, да намерим връзка защо ги има или такива, които не искаме и ни затрудняват да функционираме нормално в настоящето.

ЕМДР терапията ни помага да реорганизираме наново спомена за преживяването. Да разграничим паразитната емоция, например страх от затворени пространства, от реалната ситуация, в която преживяваме този „стар“ страх без да има реална заплаха, която да извиква този страх активен.

Билатералната стумулация BLS

Когато сънуваме през нощта, в REM фазата на съня, ние обработваме информацията от събитията в предходния ден, дни. Казвайки информация, разбирайте – мисли, чувства, образи, звуци, телесни усещания – изобщо как сме реагирали на тези събития, как сме ги разбрали, как сме ги почувствали и къде в тялото, как сме се почувствали емоционално.

Използваме двустранна (билатералната) стимулация BLS, за да стимулираме двете полукълба на мозъка да си говорят. Как правим това - стимулираме двете страни на тялото една след друга. Можем да използваме: движения на очите, чрез използване на вибриращи падове в ръцете, аудио стимулация или потупване по коленете или   потупване на раменете с кръстосани пред гърдите ръце.

Харесвам да обяснявам преживяването в  EMDR терапевтичната сесия с метафората: като да седиш до прозореца във влак и да гледаш кадри от собствения си живот, кадри от филма, в който ти самия участваш.

Обикновено добавям: "Може да видиш много неща, някои добри, други лоши, а трети да не означават нищо." "Каквото и да видиш, ти ме водиш в твоето преживяване". "Когато видиш нещо, което не ти харесва, или просто имаш нужда от момент, уведоми ме, като ми кажеш стоп с вдигане на ръката.“  (казвам това на клиентите, за да съм сигурна, че те знаят, че контролират какво правим и докъде стигаме. Това им дава усещане за сигурност).

Много често човек плаче, показва емоции и това е много естествено, когато реактуализираме едно преживяване. Спомняме си го не само през картини, а и през чувства и дискомфорт в тялото. Понякога може да изглежда много истинско, като да се случва сега, а не там и тогава, но трябва да продължим да движим влака по релсите за смяна, защото докато ви водя във влака, аз също управлявам. Вагонът се качва на вашия емоционален хълм и трябва да продължим с педала на газта, за да се изкачим и да преодолеем този хълм".

Previous
Previous

Интервю: Kиберпространството и онлайн тормозът

Next
Next

Колелото на позволенията